Какво се случи с мен

Искам да ви споделя нещо, което ми е донесло огромна радост и за което никога не съм съжалявал. Преди около 23 години аз бях почти малко момче.Оставаха ми някой и друг месец да навърша 17 години аз бях във втори курс все още във лозаровинарския техникум в град Плевен.Там си учех и се забавлявах.Няколко месеца преди това бях започнал да слушам метал музика.Моят баща ме беше изпратил да гледам моята баба която беше и негова майка,понеже тя беше в последен стадий на артеро-склероза и не можеше да се оправя сама.Аз трябваше да я наглеждам и помагам.Един ден аз бях отишъл на подстригване и на връщане от там аз срещнах една моя бивша съученичка с която бях учил по-голямата част от основното ми образование.По- вървях малко с нея и тя ме покани на едно младежко събиране в някаква си църковна общност която не познавах ,и не предполагах ,че съществува.Просто си бях един тийнейджър с малко възпитание дадено ми от баща ми и стоях пред едно уважавано от мен момиче.Тя ми предложи на няколко пъти в този разговор да отида на това събрание но аз си бях атеист и това смятах ,че няма да ми приляга особено,но накрая от добро възпитание за да не обидя момичето се съгласих.Тогава беше пролетната ми ваканция в която току бях изкарал някаква си шарка (морбили).Бях се възстановил и приех предложението да отида на това събрание.Накъдето и да отивах разказвах с насмешка за това прието от мен предложение. Бях в автобуса с приятели на връщане от училище и падна голям смях по този повод.Бях на гости при леля ми и там беше същото.Навсякъде "туш". Уговорения ден се падаше понеделник.Последния ден на празника Великден и за това беше не-учебен. Отидох на уговореното място ,където щеше да се състои събранието и зачаках да дойдат приятелите ми заедно с въпросното момиче. Момичето се казваше Роза.Тя беше добра към Мен в училище,защитаваше ме често понеже бях слабо момче,и за това я уважавах. ...Зачаках в залата да дойдат приятелите ми .Нищо не ми беше познато в тази зала, което очаквах да бъде в една църква.Нямаше икони.Нямаше свещички които да горят.Нямаше поп или който и да било с расо да се разхожда там.Докато чаках просто оглеждах. Те не дойдоха навреме и аз си тръгнах към дома като очаквах да срещна Роза и приятелите ми понеже те живееха близо до дома на баща ми където по принцип живеех и аз.Срещнах ги.Върнахме се във залата.Имаше някакви християнски песни които аз разбирах (за разлика от православието),но те ми минаваха покрай ушите без да се замислям за тях.Започна след време и проповедта.Нямате си и на представа как я посрещнах аз тази проповед. Говореше се нещо за вяра и за Христос и по тази причина се късах от яд.Даже вдигнах и температура от яд. Идеше ми да разкъсам някой или нещо.Накрая след като Роза ме попита как е било и дали ми е харесало аз отговорих противно на усещанията ми и вътрешната ми нагласа.От учтивост казах ,че е минало добре,но не беше така. После заедно с разни християни излезнахме навън да се разходим по центъра на града (Плевен).Там те се молеха и си говореха но аз стоях отделно от тях. Когато ме попиташе някой защо правя така аз отговарях:-Защото съм атеист;. Да аз бях атеист не вярвах в Бога.Безразлични ми бяха и Християнството ,и Исляма и която и да било религия.Тогава не осъзнавах, че и атеизма трябва да се приема само на една сляпа вяра.Но така бях възпитан в училище.Там се казваше ,че няма бог ,няма някой над нас. Тогава се замислях какво представлява живота,какво е смъртта.Тогава се страхувах ужасно от смъртта.Че някой ден аз трябва да умра и да се разложа в пространството както учеше атеизма.Ако аз бях мъртав това означаваше както си мислех,че няма повече да съществувам. Много се страхувах от смъртта като се замислех за нея. Четях вестник "Психо" и подобни на него така че малко бях нагазил и в окултизма. Тайнственото ме привличаше.И въпреки това бях атеист. Мина се много време откакто бях посетил това събрание(около 10 дни) и изобщо не си мислех за БОГА. сякаш бях успял да потуля някак си тази идея в мен и да мина между капките както се казва.Слушах си метал музиката , ходех си на даскало и животът си течеше. Но в един прекрасен ден както си вървях из града аз срещнах друга моя съученичка и тя ме попита защо не съм ходел на тези събрания. Ами защото съм атеист и не искам да вярвам в Бог -това бе моя отговор. Постепенно само заради купона аз ходех на тези събирания,не защото вярвах в нещо ами заради споровете при разните събирания.Спорех че не може да има Бог ,подигравах се на вярващите ,но и научавах нещо за Христос,като например какво е направил за мен, че е умрял на кръста за моите грехове като мой заместник за да не отида в ада ако трябва да плащам и отговарям сам за моите грехове,че мога да имам вечен живот чрез него,както и да стана напълно нов човек.Постепенно аз научавах по нещо за Бога .Научих че еволюционното учение не е единствената алтернатива и че има място в представите ми за Бога. Постепенно се замислях за основата на моя живот.Кое трябва да е основа на живота ми.Непрекъснато мислех за това дали има бог.След много размисли достигнах до убеждението ,че има Бог. В един от многото ми дни аз предадох живота си на Исус Христос.Не зазвъняха камбанки в главата ми и не се случи нищо необичайно но вече аз бях станал нов човек. Вече не се страхувах да умра (да не би пък някой да си каже ,че искам да се самоубия? - Не.Твърдо не.) ,но искам да кажа ,че мисълта за смъртта не ме тревожеше вече. Промени се моето отношение към околните и възгледите ми за живота.Тогава научих ,че Библията е Божие слово. Започнах да я чета и от това се променях повече и повече.Тя ми даваше огромна радост. Сега и до ден днешен тази радост не е намаляла.Не съжалявам за това ,че избрах Исус а не атеизма. Не познавам нито един истински християнин който да казва че съжалява за избора си ,че е избрал Исус Христос.


И днес ти ,който четеш тези редове аз ти препоръчвам да приемеш този живот който е в Исус Христос. Приеми неговото иго за да ти бъде леко защото Иисус казва: "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко."
Надявам се и ти скъпи ми читателю който и да си ,да намериш това което аз намерих .
Да имаш тази радост която не може да се сравни с никоя друга и нищо друго,утехата и мирът чрез Иисус Христос.
Ако това е нещо интересно за теб можеш да посетиш сайта на едни мои приятели,който е http://www.dveri.bg
Може би впоследствие да станат и твои приятели.
Нека Бог да бъде с теб.